Химчалска история (Дмитрий Гайдук)

ХИМЧАЛСКА ИСТОРИЯ
(Дмитрий Гайдук)

В едно село почнали хората да айлячат. По цели дни айлячили, а вечерта се събирали около храма, и там вече мъдро айлячили. Един казва: Аумммм… - друг казва: Хумммм… Трети казва: Шанти… - а четвърти каже: Шанти-шанти! а пети попита: Бом шанкар? – и всички вече му отговарят: Бом булинат! Бом булинат! И после вече нищо не говорят, всички думи вече са някакси излишни. Случило се така, появил се при тях един умник, който след всичко това казал: Булинат айляк! Но цялото село ТАКА го погледнало, че той вече нищо не казвал, и с хората не седял вече и изобщо някъде изчезнал. И правилно! и без умници е ясно, че е булинат айляк.

А това село било в Хималайските планини и досега го има. Под един висок връх, през две планини от основната цивилизация, и там може да се айлячи и хиляда години наред, никога не е било проблем. И ето значи, айлячили петстотин години, а после почнали да бавят. Бавили копането, бавили сеянето, бавили и събирането на реколтата – и по едно време видяли, че няма почти нищо за ядене в селото. И тогава силно се удивили, дълбоко се замислили, заклатили глави, замахали с ръце и казали: КАЛИ-ЮГА! И се научили по-малко да ядат и бавили още двеста години, понеже в годините на кали-югата на всички навсякъде им е лошо и всякакви усилия са безполезни. И единственото, което може да направи правилният човек в такава гнусна епоха е да избяга през две планини от основната цивилизация, да се качи на високо, да усмири желанията, да съкрати потребностите си и достойно да чака неизбежния край на света. А ако селските хора вече го били направили, то какво друго още да желаят?

И така айлячили и бавили, а после и вече забравили и за кали-югата и за края на света и даже почнали да забравят, кой как се казва. И кой на кого е жена и мъж, на кого са децата и на кого къде са парцалите и кое как се казва - всичко това вече трудно си спомняли, но и им било вече все едно. Те и така вече отдавна не обръщали на това никакво внимание, а просто на всеки чичо му викали "бабаджи", а на всяка лелка "матаджи". И на всички деца им викали еднакво: ако е момче – значи, Рама, ако е момиче - значи, Сита. Някакъв си клоун веднъж решил да пооригиналничи и нарекъл сина си Кришна – та после цялото село двайсет години му се подигравало. То и баба знай, че Кришна е същия Рама, а Рама е Шива, а Шива е Брахма, а Брахма е Кришна, и всички имена са еднакви по същество, само звучат различно.

Така и на този младеж все едно му викали Рама, както и на всички други; а ако искали да го побъзикат, му викали Рамакришна. И така го бъзикали, че той, едвам пораснал, избягал от селото. И се заселил в големия град и там станал голям човек - шофьор на голям камион. И се шматкал с месеци по шумните и кофти индийски пътища и всяка вечер си спомнял за своето просто тихо село през две планини. И всяка вечер си мечтал, как ще се върне, а се върнал само след трийсет години. А като се върнал и като видял на какво мязат родните места, съвсем помръкнал.

Селото си било все така мръсничко и бедно, но нямало тук вече нито покой, нито релакс, нито шанти-шанти. Така се случило, понеже през двете планини били прекарали прав път и в селото сега всеки ден идвали непонятни чужди хора. Те били мустакати и зли, със пръчки и пушки, не можели да говорят, само викали и махали с пръчки. Имало и дебели и хитри, навсякъде си навирали носа и разменяли хубавите неща за хартийки. Имало и високи и бледни, не приличали те на хора, не говорели по човешки и навсякъде щъкали, на всичко се кокорили, всичко искали да пипнат, плямпали неразбираемо, смеели се на висок глас и щракали с фотоапарати. И станало в селото като на гарата: накъдето и да погледнеш - навсякъде ТЕ! и няма къде да се денеш!

Но не бил в това проблемът. В края на краищата, селяните се научили някяк-си да се договарят с мустакатите, с дебелите да се пазарят, а на високите и бледните просто викали отдалече: Донт тач ми, форин пипъл! – и форин пипъл не ги пипал. И даже имало някаква полза от тези чужди хора - но вредата от тях била къде-къде по-голяма. Донесли били те със себе си и вавилонската глобализация и тръгнала тя да ходи по хората в селото. И почнали местните жители да се замислят: защо сме ние гладни, а другите сити? защо сме мръсни, а другите чисти? защо сме бедни, а другите богати? и защо айлячим и бавим, а другите умнят и хитруват?

И отишли да питат своя бог Джамлу. А Джамлу бил реален бог - древен и силен и на никого не приличал. Живял той в храма посредата на селото и никой не влизал в този храм, понеже на Джампу това не му харесвало. Някога си отдавна-отдавна един глупав брахман бил влязъл там, видял Джампу и тутакси излетял като куршум от храма, побелял, ослепял, онемял и парализиран. Било това преди хиляда години, но в селото и досега си спомняли за този случай. Забравили кой как се казва, но за Джампу помнили.

И ето, събрали се те пред храма, извършили нужните обреди и казали: О велики Джамлу! По-рано всичко беше добре, а сега е зле: ние сме глупави и прости, нищо не знаем и нищо не помним, при нас идват чужди хора и ни налагат своя ред, обиждат ни и ни унижават и живеем по-зле от всички! Кажи ни какво да правим, о велики Джамлу!

И Джамлу им казал: ПОПУСТЕТЕ СЕ!

На селяните тази дума им била неизвестна. Но ги било страх да питат пак зловещия бог Джамлу и затова питали своя най-мъдър старец: Шри Рам Бабаджи, какво значи ПОПУСТЕТЕ СЕ?

И Шри Рам Бабаджи казал: Оммм! - и се замислил. А през това време минал Рамакришна и казал: ПОПУСТЕТЕ СЕ – това е специална градска дума. То значи че трябва известно време да спрете да пушите чарас и да се захванете с работа.

Селските хора казали: О велики и мъдри Джамлу! Колко просто било! Как така не ни е хрумнало по-рано! Дайте и наистина да спрем да пушим чарас и с работа да се захванем!

И веднага си представили как ще се попускат. И се замислили и се натъжили. И даже някакси се усъмнили. А Шри Рам Бабаджи най-много от всички се усъмнил. Спрял той медитацията, приближил се към вратите на храма, докоснал стълбите, помазал челото и попитал:

- О велики Джамлу! Ти НАИСТИНА ли каза: ПОПУСТЕТЕ СЕ?

И Джамлу отговорил:

- ПОПУСТЕТЕ СЕ!

И тогава Шри Рам Бабаджи открехнал вратичката и погледнал в храма. И викнал: Къш! Къш!

И от храма излетяла една майна – това е индийска птица като кос, черна с червен клюн. Кацнала тя на едно клонче и зачирикала:

- ПОПУСТЕТЕ СЕ! ПОПУСТЕТЕ СЕ!

И Шри Рам Бабаджи казал: Видяхте ли, хора? Не Джамлу ни е казал да се попустим, а глупавата птица, която и сама не знае, какво говори. Вие какво - да не би наистина да повярвахте, че великият и мъдър Джамлу би ни казал такава хуйня?

А хората се развикали: Не! Не! Ние не повярвахме! Веднага се усъмнихме! Рамакришна е виновен, той ни подведе! - И веднага извадили чиламите, чараса и почнали радостно да ги тъпчат, палят и разпушват.

Само Рамакришна стоял замислен. Огледал той земляците си и казал:

Птица или не птица, а баш си е време да се попустим. Не случайно тази майна е долетяла и не случайно е казала такава дума. Я се погледнете, вижте къщите си, полята - каква разруха е навсякъде, каква мръсотия, колко запуснато е всичко…

Но в този момент му подали чилама, дръпнал си той дълбочко, казал: Бом булинат! - и оттогава вече за никакви попуски не ставало дума. И така и досега си живеят: мъдро айлячат, грамотно бавят, излишни неща не помнят и от умници не се товарят. А ако някой по някое време пак му ставало глобално, то всички дружно му казвали: ПОПУСТЕТЕ СЕ! ПОПУСТЕТЕ СЕ! И се хилели после по половин час – демек, добре се пошегували.