УО АЙ НИ*

 
Визе се огледа в лявото й око и с неутрален глас извика на келнера. По лентата
плъзнаха две парещи чаши коняк и огромна кана цейлонски чай. Карла се усмихна и
попита, потапяйки стъпалата си в каната:
-- Значи по-средата плува студеният облак.
-- Когато си помисля за вас двамата в една плоскост и се виждам в чудо.
-- С шест пръста?
-- Боже пази царя! Потопи си ноктите.
Визе извади от вътрешния си джоб шишенце с мътна белезникава течност. Тя го пое
и заразглежда с любопитни пламъчета скрити зад кълба от дим.
“Първата дупка беше кръгла”- помисли си Визе. Всичко това му заприлича на
стрелба в постоянно променящо размерите си отверстие, което беше връзката между
тях. За да пресече асоциациите, които възникваха при подобни, наситени с
идентификационни нужди случаи, той пренесе модела вътре в себе си и внимателно
го избърса от праха на проекциите. Всички мисли угаснаха, но целта остана да
зее, гладна за желания.
-- Блестят! Затвори си очите! Виждаш ли?
Тя го хвана за носа със студени пръсти и двамата се стрелнаха в танц около
кръглата маса под звуците на португалския оркестър.
-- Това танго е като бомба. – тихо каза Визе.
“Едвам я виждам. Трябва да изтегля и нея вътре”. Той пусна следващата стрела.
Подът беше покрит с портокалови кори, които нежно пружинираха и изпускаха сока
си под обувките на танцуващите .
-- Бузите ти са топли. Съвсем като на фризьор. Виж ми прическата, нарича се
“моят малък Нелсън”.
Визе повдигна клепачи - целта изведнъж запремига високо вдясно под формата на
хаванска пура. В последния момент успя да разцепи втвърдяващия се умствен
пудинг.
-- Майка ми предпочиташе “нашият голям Кастро”. С печален за баща ми край. На
25 години го взеха в КЕВА.
-- Какво е "кева"?
Дупката се разтвори под формата на златна ябълка. Визе си отдъхна и прати трима
метафизични братя да доубият ламята и спасят античните богини, изпаднала в
беда.
-- Кадет-Евнух от Военната Академия.
Карла направи смътен жест с коляно и сведе глава. След като претегли двете чаши
с ръце каза силно:
-- Тибет!
Гласът й иззвъня в съзвучие с чупещия се кристал. Визе се видя да се оглежда на
всички посоки, но освен дълбокото й синьо око нямаше нищо друго, на което да
опре мътното си съзнание.
“Няма да мога” – гръмна в главата му милионен смесен хор от оловни войничета и
пластелинени жаби. Визе холерично светна вътрешния си поглед по напуканата
черепна повърхност. Целта постоянно бягаше, малка колкото зърно касис. Лъкът
изпращя, стрелите изсвистяха, оркестърът се сля с урагана от желания, а устата
на Карла тикаше с усмивка в такт с побеснялото му сърце.
-- Ни-и хаоо, ни-и хаоо!* – изкрещя папагалът Рама и закълва методично
бишкотите, които стърчаха между пръчките на клетката.
Визе отвори очи. Седеше гол, по средата на леглото, а от члена му бавно се
отдели светеща светлосиня капка и се изгуби сред русалките, бродирани по
чаршафа.

Маоминг, 2001 г.
---------
*уо ай ни – обичам те (кит.)
*ни хао – привет (кит.)