ЗА ДЯДО МРАЗ (Дмитрий Гайдук)

Едно момиче много го било страх от Дядо Мраз. Толкова, че чак Нова Година не празнувалo и никъде не ходилo; даже телевизия не гледало на Нова Година. Тогава Дядо Мраз си казал: колко си ти, момиче, хитро! - но аз съм още по-хитър! И взел, че й се присънил.

Присънило се, значи, на момичето, сякаш че отваря тя хладилника - а оттам Дядо Мраз! И почнало момичето да се страхува от хладилника. Друг път сънува: отваря тя сейфа, а оттам Дядо Мраз! И почнала и от сейфа да се страхува. Трети път сънува: сeди тя на цокалото: а оттам Дядо Мряз! И започнала да се страхува и от цокалото, а после почнала изобщо да се страхува от всичко. Прибира се майката, а момичето лежи под леглото, трака със зъби и се страхува.

Е, това вече е патология, - помислила си майката и завела момичето в болницата. А там я нахранили с аминазинче и скрили под одеялото. И ето, идва Дядо Мраз да й се присънва - а момичето го няма! Побродил той тогава, повъздишал и вчел че се присънил на главния лекар. А главният лекар като го видял, и тутак-си го излекувал. И станал Дядо Мраз нормален човек.

Истина! Обръснал се, постригал се, боядисал се, спрял да пие, развел се със Снежанка и си намерил нормална работа. Първо в охранителна фирма, а после му предложили да поработи като килър, и това му харесало. И станал той супер-мега-килър. И никой не можел да го хване, защото той все пак бил Дядо Мраз, дори и зашифрован, а никакъв Дядо Мряз в същност няма, всяко дете ще ви каже.

И ето, значи, получил той веднъж поръчка за президента. Отива Дядо Мраз и застрелва президента, а на другия ден гледа: пак има президент! Отишва той тогава и застрелва президента, а на другия ден гледа - той пак там! Има го и го има, колкото и да го стреляш! Зацепил тогава на Дядо Мраз, че никакъв президент всъщност няма, а има само негови двойници, а колко са - никой не знае. Може би, сто, а може би, и двеста - не можеш ги изпостреля всички.

А момчетата с поръчката, междувременно, се оказали сериозни. Не разбрали хумора и тръгнали конкретно да се разправят с Дядо Мраз. Тогава Дядо Мраз се обидил и ги изпострелял всичките. А после, чисто по инерция, тръгнал да стреля всички хора наред. Просто така, върви и стреля, върви и стреля, а когото не застреля, ръцете му къса - ей такъв бодър дядка!

Но в масштабите на страната това минава почти незабележимо: страната, нали голяма, народ - много, а един човек - колко ще изпостреля? Да кажем петнайсет-двайсет, и то ако има късмет. А скоро иде Нова Година, дядо-мразовци по улиците бягат, и всичките фалшиви, брадата от памук и тъй нататък. Видял нашият Дядо Мраз тая работа, и такава носталгия го налегнала! За кой х*й, мисли, съм тръгнал килър да ставам? Ето сега вместо мен - тия уроди щъкат, а в чувалите им бонбони и всякакви боклуци, дето за кой г*з на нормалните деца им е нужен! И ето ги - ходят-бродят и позорят честното ми име - така ми и трябва, на мене, стария! Трябва, мамка му, всеки със своята работа да се занимава!

Поносталгирал той и се захванал с подаръците. Хванал десетина ченгета, накълцал ги на месо, сложил ги в чувал, а парите и оръжието в другия чувал, и тръгнал да ги раздава. Но не при познатото момиче, а при бедните момчета, дето са съвсем бедни, но добри. И ето идва той в нощта на Нова година, и слага на момчетата под възглавницата парче месо, а на тези дето вадят петици в училище - и пистолет Макаров, а на тези дето шестици - още и автомат Калашников! Ей това се казват подаръци! Ей това се казва Дядо Мраз! Веднага се вижда, че е истински!