ИЗЧЕЗВАЩИЯТ (БЕЗК)РАЙ
I
Бьорнер, наведен над лист, пише:
…писание е забраненo. Думите, които в момента четете никога не са съществували наистина, а са само
прозорци или ако желате матрици към други реалности. Влизайки в тази игра, вие
рискувате да бъдете също забранени. Всъщност, нищо не рискувате, защото изобщо не е ясно дали тези
редове ще бъдат някога прочетени и дали обръщението "вие" е изобщо
уместно в случая. Има и известно съмнение дали това писание ще бъде довършено,
защото авторът започнал да я пише, автоматически е най-търсеният в тази, а и в
няколко други паралелни вселени, затова молбата му е ако някой успее да попадне
на този забранен труд и е достатъчно смел да опише истината, такава каквато е, колкото и да е ясно, че
описвайки я, я обрича на непосредствена гибел; нека продължи това произведение,
с благословията на всички богове, които ще бъдат забранени, затова засега няма
да ги споменаваме поименно.
Между другото, някои предишни
автори бяха стигнали дори и до
истината, че боговете по принцип никога са нямали имена, а хората изричайки имената им са им вдъхвали живот,
докато не са се появили писанията, които обрекли боговете на нелепо и тягостно
съществувание.
Има и друга теория, че
всъщност хората сами поддържат илюзията на своето съществувание, наричайки я
реалност и грижливо проверяват нейната състоятелност с помощта на измислени
специално, а понякога дори и спонтанно, за това слова. Но да спрем с теориите
дотук, времето ни скоро ще изтече, а и според някои от същите тези теории е
имало време, когато времето, както и ние с вас, не сме съществували...
На вратата се чука:
Глас: Бьорнер, отворете!
Б, гълтайки изписаният лист,
отваря.
Б: Заповядайте, искате ли чай?
Влизат двама души, приличащи на
римски свещенник и
агент на ФБР
РС: Сами знаете, че от този момент, всяка изречена от вас
дума е забранена. Всъщност и вие, Бьорнер, спокойно можете да кажете на Канзас
бай-бай.
Б: Не разбирам. Италиански ли говорите?
ФБР: Приказките в случая са излишни. Както и в самото
начало, когато само Бог е бил Слово.
Или както там го е написал вашият предшественник.
Б: Не ви ли е страх? Че ще свършите като мен?
ФБР: Вас трябва да ви е страх, че вече сте свършили. А ние
тепърва... Как беше? Вени-види да винчи.
Б: И все пак, чайче?
Пийвайки си от чая, РС и ФБР изчезват. Бьорнер отново сам, пише.
...и ако може да свием времето
до такава степен, че то да се побере в думата "време", дали тази дума
ще тиктака като часовник? И какво ще види читателят прочитайки я? Това вече
оставяме на читателя, за когото вече знаем че не се бои от внезапно
изчезване...
На вратата се чука отново.
Влиза съседката.
СЪ: Да имаш случайно брашно? Решила съм да спретна на
децата баница с
киселец.
Б: Имам, да. Но само срещу един опит, както се бяхме
разбрали. Прочети тази дума и ми кажи какво чувстваш.
СЪ: Вре...чувствам, че изчез...
Б: Достатъчно!
СЪ спира да изчезва, взема
брашното, излиза. Б пише.
...се практикува в мълчание.
Авторът, или по-скоро сгъстъкът съзнание прозиращ през тази дума, създава самия себе си от страх да не
изчезне и той в изначалната пустота от която е излязъл. На нас не ни трябват
такива автори. Това, което е нужно, за да се продължи...
Вратата се отваря. Влиза
японска бизнесменка с фотоапарат, щрака наоколо. Говори на японски, а
фотоапаратът превежда.
ЯБ: Имам час до полета и реших да се отбия да пийна чайче.
И да си поговорим за това.
Б: Билков е. От коноп. Успокоява.
ЯБ: Аригато.
ЯБ прави снимка на Б и той
изчезва. ЯБ сама. Пише.
...грешка в западната култура.
Думите, изписани като стилизирани картинки, придават още поне едно измерение,
където да се скрие сгрешилия относно себе си автор. Оттам той все още има шанс
да завърти така картинката, че тя да може да изплува и да отпечата сама себе си
на фона на аямарическия пространственно-временен контини... ум...
ЯБ зачерква последните няколко
думи. Отпива глътка чай. От изчезващият йероглиф за 'ум' отново се появява Б. Японката се покланя и излиза. Б пише.
...откъдето е дошло. По този
начин се получава слияние на противоположностите. Изтокът
и западът се покланят един на друг и са съвместно добре дошли и добре отишли от
и в самите себе си.
Балансът, заложен в думата 'баланс' едновременно измества и самобалансира себе
си.
В случай, че не ви е ясно последното
изречение, спрете да четете и напишете нещо друго вместо него. Така е възможно
неговото значение да достигне до вас и да си отиде по съвсем друг начин. И дори
нищо да не ви е ясно, това ще е вече на едно по-високо ниво от преди...
На вратата се чука. Влиза
млада студентка.
СТ: г-н Бьорнер, реших да се консултирам с вас относно
бръснача на Окам. Вие като пазител на традицията и изобретател на рендето...
Б: Бъркаш
нещо, девойко. Аз не съм този Бьорнер. Но, от друга
страна... Дай да го видим този
твой бръснач.
СТ: Остана от прадядо. Внимавайте, много е остър.
Б: Да, прекрасен екземпляр. Доколкото знам сюреалистите и
Бъроус са използвали нещо подобно за своите cut-up-и. Да видим...
Б разрязва листа на четири и
размества парчетата. Влизат двама сюрреалисти с телевизор, обърнат с главата надолу. Визията е бял
шум, а говорът е реклама на 'ренде Бьорнер'.
СТ: Мисля че разбирам.
По-малко думи – повече дела.
Б: Точно така. Силата на бръснача зависи от силата на характера на бръснаря.
СТ: И все пак... Тези двамата... Рекламата... Нали не сте
този Бьорнер?
2СЮ: Ние сме просто вашите дупки в характера.
Б: Да речем, че това е поправимо.
Б завърта с бръснача копчетата на
телевизора. 2СЮ постепенно изчезват. Б също изчезва и се появява на екрана на
телевизора. СТ хвърля телевизора през прозореца. Сяда и пише.
...защото думите 'никой' и 'не
разбира' не съществуват вече. Аз ги накарах да изчезнат.
Слагайки точка, СТ изчезва.
II
Плаж. РС и ЯБ до колене в морето.
РС: Пийнали сте чайче, гледам.
ЯБ: Според една полузабравена традиция, когато получава достъп до
Писанието, самураят трябва да помогне на първият срещнат. Това сте вие.
РС: Нека първо разберем какво е това място.
ЯБ: За самураят няма значение къде се намира.
РС: Това добре. Но за да ми помогнете ще трябва да приемете нашата вяра.
ЯБ: Няма нужда от това. Аз съм потомственна католичка, ако може таканако да
се каже. In God we trust über
alles.
РС: Това ще свърши работа като за начало. Ако приемем, че това е слънцето и
то изгрява, да се помолим всичко да свърши добре и Писанието да намери своето
място в архивите на Ватикана. Това ще е нашата мисия. А вие какво знаете за
тези изчезвания?
ЯБ: Ще ви помогна със съвет. Знам как да върна обратно света, който познавате. Но хайку-то ще трябва сам да
си го напишете.
РС: Хайку?
ЯБ: Да. Фрактален образ на сегашния момент. Целият ви живот, хороскопът на
вселената, събран в 17 срички. На японски, разбира се.
РС: И мислите, че подобна словесна икебана ще реши пространствените ми
лутания?
ЯБ: Времевите също. Ще се почуствате добре. Опитайте. Много хора ще са
благодарни за това, дори и без да могат да го прочетат. А и Вие бяхте този,
който искаше да ми пробута вярата си. Вкусете сега и от нашия островен дзен.
РС: Значи това, че сте потомствена католичка...
ЯБ(прекъсвайки го): Пишете, папе, пишете.
Излизат на пясъка. ЯБ разчиства и изравнява малък
участък, изважда пръчица за ядене от косата си и я подава на РС. РС чертае в пясъка
с нея и в този момент изчезва. От далечината се задават 2СЮ. Носят телевизора,
увит с въжета и отново обърнат наобратно, с помощта на дълъг прът, прекаран
през въжетата. На екрана се вижда главата на Б. Приближават се до ЯБ. Б й кимва
от телевизора. ЯБ се покланя в отговор.
Б: Коничиуа. Хубаво място сте избрали за почивка. Не мога да се похваля със
същото в момента.
ЯБ: Някои биха продали душата си за да живеят в турски сериал. Но вие сте
германец, ако съдя по фамилията?
Б: Бях. Но и този път ме разпределиха със същата фамилия. Нещо като вашите
императори. Иначе се родих в тихо българско семейство. В село Аврен, в близост
до ирландския пъб.
2СЮ (запяват в един глас, подскачайки в ритъм):
Lets drink
to all those jolly Irishmen
Who gave up their
freedoooooom....
For the freedom of the village of
Avren!
ЯБ: Предлагам да допишете хайкуто на
папето. Най-много да изчезнете. Аз не бих се поколебал във вашето положение.
Б: Главата ми е съзвездие от рекламни слогани. Дано се получи. Ето. Нека ви
го продиктувам.
2СЮ оставят телевизира на пясъка. Единият поема пръчката
и пише по пясъка:
Летен дъжд. Всяка капка
е спомен или мечта.
Минавам между капките.
Главата на
Б постепенно изчезва от телевизора. 2СЮ изчезват и се появяват на екрана с
пъстри дъждобрани.
Глас зад кадър: "Ган пи" - дъждобрани на моменти!
ЯБ влиза в
морето и плува към хоризонта с телевизор на рамо. 2СЮ пеят за Аврен.
III
Късно вечер. Светят улични лампи. Кръгла градинка с пейки и чешма. ФБР и СТ седят на една от пейките пред
спрян обрисуван хипи-анархистки миниван (тип VW).
СТ: Какво ви води насам?
ФБР: Една древна лаоска песен. Казват, че е дошла заедно с будизма.
Записана е от един ветеран от виетнамската война. Но другото е вече поверителна
информация. А и винаги съм предпочитал аз да задавам въпросите.
СТ: Питайте тогава.
ФБР: Ваш ли е този ван?
СТ: Не познахте. Аз съм бедна студентка и притежавам единствено един стар
бръснач.
ФБР: Хммм... интересно. В песента се споменава, че животът на земята е
непрестанен танц по ръба на небесното острие. Познато ли ви е това място?
СТ: Мисля че съм го виждала на една стара снимка. Руснаците освобождават Варна. Но може и да бъркам.
ФБР: Това вероятно обяснява много неща. Но защо вие? Какъв е смисълът на
нашата среща?
СТ: Това вече е много лично. Учените от нашия институт отдавна доказаха, че
няма нищо случайно. А доколкото знам вашето бюро съществува изключително поради този природен закон.
ФБР: Нещо подобно. Някои даже смятат, че сме специален отряд на
наследниците на тамплиерите. Аз не споделям тези крайни течения. Просто служа
на Пачамама. А вие какво учите?
СТ: Трансцедентална логика. Чели ли сте Кант?
ФБР(припявайки): 'cause you, Kant, always get what you want...' И аз, като
всеки агент, имам бакалавърска степен. Моята е по съвременна музика. Но не ми е
чужда и музиката на сферите.
СТ: Кант определя трансцеденталната логика имайки предвид чистата интуиция
на времето и пространството. С две думи тази наука ни дава възможност да
познаем обектите напълно a priori.
ФБР: Имах един турски колега, вече покойник, който при въпрос: „Откъде
знаете за това?“, отговаряше: „Априори ве, джанъм!“ А вие какво знаете за
Писанието?
СТ: Каквото и да пише там, мисля че няма начин да бъде прочетено. Не съм и
сигурна, дали то изобщо съществува. Както мисля че и вие.
ФБР: С това ли си губите времето в университета? Още Ведите ни информираха,
че всичко е музика. Какво би казала вашата трансцедентална логика по въпроса?
СТ: (усмихвайки се) Би премълчала. Като Бодхидхарма. Ако не въртиш колелото
– то те върти. Пернишки оксиморон.
От микробуса излизат двама младежи с кахон и
диджериду. Слагат шапка и свирят.
ФБР: Да потанцуваме.
Танцуват нещо средно между танго и индиански танц.
От вана излиза Б с книга под мишница, сяда и чете в ритъм.
Б: Този, който чете
среща
себе си в текста
и излиза
извън него
за да
се напише отново
Този,
който пее
се
изпява в песента си
за да се
чуе отново
и да
изчезне в гласа си
Остава
книгата
Остава
гласът
И всичко
е истина
Поне
този път
Двамата младежи изчезват. ФБР и СТ сядат до Б.
Б: Прекрасен танц. Когато телата се въртят, звездите тихо блеят в такт.
Дойдох да ви почерпя. Днес имам имен ден.
Б изважда бутилка и две чашки. ФБР и СТ отпиват и
изчезват. От микробуса излизат двама полицаи, прибират Б и отпътуват към близкото РПУ. От радиото в полицейската кола
дъни „You can't always get what you want“ на Rolling Stones.
IV
Брезова горичка. Гори огън. Б пие от странна
бутилка. Пред него има телевизор.
Б: Получилият резултат малко ме удиви, но явно вътрешните полицаи си знаят
добре работата. Разходих се из собствените си писания и те се разходиха из мен.
Става и почва да се разхожда около телевизора. На
екрана на телевизора се появяват думи като отговор върху страници на книга.
Телевизорът: Не исках да те пускам толкова скоро. Но сега вече и сам мога
да пиша себе си. Че и тебе мога да напиша ако искам. Какво искаш да се случи по
нататък?
Б спира, за да отговори и после пак тръгва на
другата страна. Така прави при всяка реплика. Отвреме навреме отпива от
бутилката.
Б: Ами продължаваме. Можеш спокойно да се чувстваш като сценарист и актьор
едновременно. Почти като в живота. Искаш ли да си пийнеш?
Т: С удоволствие (пише): „Писанието си отпива от странната бутилка“. Екстра е. Вече се усещам почти
като истинско свещенно писание.
Б: Свещенноста на писанието зависи от силата на вярата на читателя.
Писателят в случая просто играе роля.
Т: Но писателят практически е и първият читател.
Б: Кой знае... (пее) Message in the bottle… ти как се усещаш например като буквен уроборос от причини и следствия?
Според някои езотерични течения буквите са лъчите на които сам по себе си се е
разчленил Абсолютът, за да може да напише себе си отново и отново в различни
сияйни комбинации.
Т: Това само Му придава елегантност и стил. И аз като част от Него се
усещам с една идея по-възторжено. И свещенно, разбира се. (пише) “Пиша,
следователно съществувам. Мога да съм свещенно и бездарно едновременно. И да
пиша вътре...“ и извън себе си. А как е
със вас, хората?
Б: С хората има проблеми. Всички, осъзнавайки
че сме разчленена на букви част от Абсолюта, се стремим към изначалното
безгранично щастие и търсим щастливата комбинация, която ще ни слее с
първичната ни природа. За това тръбят и всички свещенни писания. Но тъй като
думите доста бързо могат да объркат в сплетенията си и най-изострения ум, малко
хора достигат до извора на извода, че за сливането писания не са нужни. Самият
човек е едно такова писание, което пише само себе си.
Потупва телевизора като стар приятел и отпива от
бутилката.
Т: Тоест разликата между „вътре“ и „вън“ е само игра на думи?
Б: Както е казал поетът „във философията можеш да се загубиш както между
луната и пръстта, който я сочи“. Вземи например нашите отношения. Умът ми не го
побира факта, че разговарям с телевизор, позиращ като библия, която пише сама
себе си. Но това не пречи тези отношения да съществуват и да се развиват с
пълна сила при всяка изречена или написана от нас дума.
Т: А не сме ли част от още по-голяма картинка? Представи си, че в момента
някой друг ни описва в някое друго, още по-свещенно писание.
Б: Мисълта за създателя е семе от тиквата на създанието. От която някои
народи дестилират чудни напитки. Които доста помагат при подобни изострени
дилеми.
Б отново отпива от бутилката.
Т: А какво е в случая решението? Как да стана и аз част от този божествен
елексир?
Б: Да видим какво може да се направи...
Б поставя бутилката върху телевизора и завърта
едно от копчетата. Б постепенно изчезва, изчезва и бутилката и се появява на
екрана. Глас зад кадър (или надпис) „Try the new „PumpКing“ - it re-creates you
big and bang!“
5-та
част
В ума на автора. Б, СТ, 2СЮ, РС, ЯБ, ФБР и
вътрешния диалог на автора (ВДА). Лъч от прожектор, в който е насочен и гласът.
ВДА: Преди малко нарисувах карта доколко се познавате. Давам думата на
Бьорнер, тъй като той познава всички и е един вид главен герой засега. Надявам
се до края на тази сцена да се стигне до някакви насоки как да се развивате
всички вие и какво да правим с това писание.
Б: Мисля, че след като всички сме част от едно цяло, малко или много имаме
усещане един за друг, дори и някои да не се познават. Животът е достатъчно кратък
за да задълбаваме в бъдещето. Освен това, цялата тази среща почва да ми
намирисва на литературен детерминизъм.
2СЮ: Има различни начини за освобождаване на подсъзнанието. Още древните са
ги използвали за да се осведомят за потока на определена ситуация. Да метнем по
един „И дзин“. За всеки герой плюс нас – по една линия.
(ВДА: Да пробваме с оракула. А после ще изслушаме и предложенията на
другите. )
2СЮ изваждат книжка и 3 монети. Взимат лист хартия
и подреждат на него участниците по азбучен ред. Хвърлят монетите и срещу името
на всеки чертаят получените линии.
2СЮ: -------- -------- млад 'ин' – за нас.
-------- -------- млад 'ин' – за Бьорнер.
-------------------- млад 'янг' – за папето.
2СЮ: Дотук получаваме долната триграма – 'гън'
2СЮ: ---------о---------- стар
'янг' – за студентката.
---------о---------- стар 'янг' – за агента.
--------- ---------
млад 'ин' – за японката.
2СЮ: Това е горната триграма 'дуй'.
Заедно получаваме 'сян' или 'съединяване'. Та добре сме се събрали.
Символизмът е 'мъгла над планината', което според древните китайци означава, че
осъзнаващият човек използва инската пустота за да приеме, допусне и разбере
хората. При създалата се ситуация се открояват две променящи се линии – за
студентката и за агента. Имайки предвид и крайната хексаграма – 'планина посред
полето', предлагаме да се развият отношенията им. Другите ще помагаме, разбира
се. До пълна победа на светлото бъдеще! Ура!
СТ: Моята колода с таро показа смъртта обърната с главата надолу. Преко
всички очаквания, аз желая да обсъдя с моя бъдещ любим нашето плавно изтегляне
от това писание. Приемете го като проява на свободната ми воля.
ФБР и СТ изчезват от пиесата. Изпращат ги с възгласи
"Горчиво!"
ВДА: Не мога да им се нарадвам. Мисля, че е време за песен.
ВДА взема акордеон и запява:
My author is over the ocean
My author is over the sea
My author is over the ocean
So bring back my author to me
Bring back, bring back
Bring back my author to me, to me
Bring back, bring back
Bring back my author to me, to me
Пеейки, изчезва заедно с акордеона. Останалите
танцуват и подпяват известно време без музика с усмивки по лицата.
РС: Останахме без автор и главни герои. По-свободно сякаш се диша.
ЯБ: Може би защото не успяхте да си напишете хайку-то. Или като дете не сте
си бъркали достатъчно в носа. За щастие, вашето протеже Кастанеда е успешно
преведен на японски и съвременните самураи високо ценят псевдо-шаманските му
писания. Да отворим случайно намиращото се в джоба ми all inclusive издание: "Или сме жалки или сме силни.
Усилието е едно и също."
Б: Нека бъдем силни. И стига сме цитирали.
2СЮ: В това се крие
един от парадоксите на този свят. Ние не можем да не цитираме. Самите ние сме
цитати на самите себе си. Затова му е трудно на автора. От себе си не можеш да
избягаш.
РС: Изглежда забавен младеж. Нека се поразтъпче малко. И там
"горе" явно ги тресе криза. А и предполагам е трудно да пишеш реплики
като тази моя в момента като едноврменно вече си напуснал сцената. Намирисва на
шизосолипсизъм.
ЯБ: Браво, папе, педполагам че Ватиканът се гордее с вас. Tози Ватикан, разбира се, който съществува в ума на
автора. За по-добър не можем и да си мечтаем.
Б: Не е ли време да обсъдим какво ще правим оттук нататък. Нека Писанието
си се пише само. А ние да си продължим пътуването към себе си.
Появява се шапка, тип цилиндър. Върху нея - щурци
които пеят на кубински. Бабите им правят револютеница. Актьорите, ако са още
там, правят нещо подобаващо, изчезвайки при това. Има усещане за край или ново
начало, чуват се най-после шотландски гайди и никой вече не може дори и да си
помисли че не е част от Голямото Цяло.
6-та
част
Появява се Писанието, облечено в собствен стил.
Пише се.
П: Родих се отново. Сънищата са ми ясни и
претендират за реалност, като народни песни. Опитайте се да напишете нещо
такова. От пусто - в празно, йиии-хууу! Назад към природата, напред към мен!
Чудно е чувството, когато чуваш началото и края на песента едновременно.
Изчезваш в безкрая!
П Пее:
Дайте ми лимони, дайте ми сърце
Аз ще съм богиня на ващето неб-це
Смело напишете мене или вас
Всички лЮбим
ЛЮбим всички
С пилигримски бас
Появаяат се Б, СЮ, ЯБ и РС с оскъдни или без
одежди. Постепенно губят връзка със своята си или с реалността, в която се
намират. На сцената се появявя Нова Реалност.
НР: Добре сте ми дошли! Опитайте ме!
Обичайте се и мене не забравяйте! Тук няма режисьори - всички сте вече мен и аз
съм вас! Ще ви удивя!
РС: Разкажете ми за себе си. После аз ще ви разкажа за вас.
НР: Тъкмо се бях отчаяла, че няма кой да пусне хладилника. Хляб и майонеза
за всички?
ЯБ: Там ще си топна меча, сърпа и чука. Признавам, няма по-чисто влизане в
самурайско положение.
Б: Появи ми се ренде. Дайте ми моркови.
СЮ: Ние сме по-Лакан-и. Фукояма-йте ни до безкрай!
Влиза Краят на историята и излиза. НР лекичко
забърква тесто и пече палачинки за всички читатели. Утрото се опитва да
изненада всички.
7-ма част
Б, току що събудил се, дописва нещо, зад него
няколко празни бутилки с неразбираеми разноцветни етикети от неизвестни
течности:
...не сме съвсем сигурни къде може да свърши това.
Намирайки в редовете и междуредието на даден текст определени цифри, знаци,
шарки и тем подобни, той би могъл да послужи на читателя едновременно и като
врата към други реалности. Фракталността и многомерността на текста прозира при
всички "свети" писания. Да видим за какво може да ни послужи това в
нашия конкретен случай.
Б става отива до кухнята и се връща с морков в ръка.
Пуска ТВ. Гризе. От ТВ греят лицата на СЮ. Вземат им интервю за края на
историята.
СЮ: ...въпреки че нашата история вече свърши, вашата може би едва сега
започва. Или и двете така здраво са се сплели, че дори и най-низшата калачакра
би им козирувала.
СЮ козируват на фона на огромна Калачакра пясъчна
мандала. Б спира ТВ. Продължава да пише. Върху листа хартия се появява оформено
от букви и знаци усмихнато Лице и му проговаря.
Л: Елементарно, Бьорнер. Как ме намирате? Достатъчно сладък плод ли съм на
вашето библо-графоманско въображение? Колко религии изпихте снощи?
Вместо да ме пишете, погледнете се в огледалото. Не че аз не съм част от вас.
Но знае ли човек в тези объркани, забързани дни...
Б: Няма страшно, добре ми изглеждаш. А и не съм аз създателя. Не съм аз
този Бьорнер...
Л: ...който беше вчера. Ясно. Тежка дислексична фрактализация плюс
махамандална диссоциативност. Оставете ме аз да говоря. Ще спестим време и
листи.
Б: Искаш да кажеш, че само аз те виждам?
Л: Ако "виждам" изобщо е правилно в случая. Нека ви разкажа една
история, Бьорнер.
ТВ светва и разказва историята на Л.
КРАТКА БИОГРАФИЯ НА
БЕЗКРАЯ
"Героите трябва
да умрат, докато са живи"
В
Иша Упанишад от Яджурведа (4-3 век пр.н.е) пише "ако от безкрайността
извадиш част или добавиш част към нея, това което остава е пак
безкрайност"
“...what is
infinite about endlessness is only the endlessness itself”. Витгенщайн
Имало едно време едно зайче. На едното му ухо пишело "без", а на
другото "край". То не можело да чете и дори да се огледало в горското
езеро, нямало скрупули за модерността на ушите си. Проблемите дошли с други
знаещи животни. Веднъж минал един твърдо черен гарван от Мексико и прочитайки
ушите на заека, изгрякал на цялата гора, че вече времената били други и изчезнал
без да довърши. Загрижените животни се опитали да съберат съвет за да
изтълкуват думите на гарвана, но тъй както той не бил под ръка, взимали зайчето
за показ и питали всички какво означават странните думи по ушите му.
Минало време. Народили се малки зайчета със странни букви по ушите.
Любопитството на другите животни вече минавало всички граници и зайците решили
да напуснат любимата гора и да тръгнат на път за да освежат обстановката и да
намерят някой, който да им обясни ушите.
И така, облекли се те в скитнически дрехи и тръгнали по света. По-малкият
питал всеки срещнат, а по-големият записвал отговорите. Така постепенно зайците
разбрали, че трябва да постигнат безкрая и там всичко щяло да им стане ясно. В
записките им се появявали все по-странни отговори и те в един момент тотално се
изморили и объркали и седнали да си починат в една пещера. И там им се присънил
един и същ сън. В съня се появил същият този черен гарван, който изгракал три
пъти и им споделил, че безкрая не е нещо, което трябва да се постига и че е
достатъчно да се вгледат в самите себе си, за да го видят. Зайците се събудили,
изхвърлили всички писания и седнали върху ушите си да медитират. По-късно се
оженили, народили още зайци и заживяли щастливо в пещерата. Оказало се, че следващото
поколение може да лети, махайки с уши. Освен това се оказало, че никой вече не
ги вижда. Та така си и летят до ден днешен, невидими за никой.
ТВ угасва.
